1. | Член 1 се заменя от следния:
Член 3 Обхват 1. Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока. 2. Настоящата директива не противоречи на облигационното право, и по-специално на правилата относно действителност, сключване или последиците на договора. 3. Настоящата директива не засяга националните или на Общността разпоредби относно здравеопазването и безопасността на стоките. 4. В случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти. 5. За период от шест години от 12 юни 2007 г. държавите-членки имат възможността да продължат да прилагат националните разпоредби в областта на настоящата директива, които са по-ограничителни или по-строги в сравнение с настоящата директива, и които транспонират директиви и съдържат клаузи за минимум хармонизиране. Тези мерки трябва да бъдат задължителни, за да гарантират, че потребителите са подходящо защитени срещу нелоялни търговски практики и да са съразмерни за постигането на тази цел. Преразглеждането по член 18 може, ако се сметне за уместно, да включи предложение за удължаване на дерогиране за допълнителен ограничен срок. 6. Държавите-членки нотифицират незабавно Комисията за всички национални разпоредби, приложени въз основа на параграф 5. 7. Настоящата директива не засяга разпоредбите уреждащи компетентността на съдилищата. 8. Настоящата директива не засяга каквито и да е условия за регистрационни и разрешителни режими, или морални кодекси за поведение или други специфични правила, които уреждат регулирани професии, с цел поддържане на високи стандарти на почтеност от страна на представителите на професията, които държавите-членки могат да наложат на професионалистите в съответствие с правото на Общността. 9. По отношение на „финансови услуги“ по смисъла на Директива 2002/65/EО и недвижими имоти, държавите-членки могат да налагат изисквания, които са по-ограничителни или по-строгиот настоящата директива в областта, която тя урежда. 10. Настоящата директива няма юридическа сила по отношение прилагането на законови, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки, които се отнасят до удостоверяване и обозначаване степента на чистота на изделия от благородни метали. Член 6 Заблуждаващи действия 1. Заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел: a) | съществуването или естество на продукта; | б) | основните характеристики на продукта, като неговата наличност, преимущества, рискове, изпълнение, състав, принадлежности, сервизно обслужване на клиента и разглеждане на жалби, метод и дата на производство или предоставяне, доставка, срок на годност, употреба, количество, спецификация, географски или търговски произход, или резултатите, които могат да се очакват при неговата употреба, или резултатите и съществените характеристики от изпитвания или проверки, извършени върху продукта; | в) | обхват на задълженията на търговеца, мотивите за търговската практика и характеристика на продажбения процес, всяко изявление или символ относно пряко или косвено спонсорство, или преценка на търговеца или продукта; | г) | цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство; | д) | потребността от сервизно обслужване,резервна част, подмяна или ремонт; | е) | характера, качествата и правата на търговеца или неговия агент, като неговата самоличност и имущество, неговата квалификация, статус, одобрение, съдружие или обвързаност и права върху индустриална, търговска или интелектуална собственост или награди и отличия; | ж) | правата на потребителя, включително правото на замяна или възстановяване на цената съгласно Директива 1999/44/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои елементи на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (8), или рисковете, с които може да се сблъска. | 2. Търговска практика също се счита за заблуждаваща, ако в нейния фактически контекст, отчитайки всичките ѝ характеристики и обстоятелства, тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, и ако тя включва: a) | всякакво предлагане на продукт, включително сравнителна реклама, което създава объркване с други продукти, търговски марки, търговски наименования или други отличителни знаци на конкурент; | б) | неспазване на задълженията, поети от търговеца, съдържащи се в кодекса за поведение, с търговецът се е обвързал, когато: i) | задължението не е само пожелателно, а е категорично и проверимо, и | ii) | търговецът указва в търговската практика, че е обвързан със задължение да спазва кодекса. | | Член 14 Изненения в Директива 84/450/ЕИО Директива 84/450/ЕИО с настоящото се изменя както следва: 1. | Член 1 се заменя от следния: „Член 3a 1. | Сравнителна реклама, що се отнася до сравнението, се разрешава когато са спазени следните условия: a) | тя не е заблуждаваща по смисъла на член 2, параграф 2, член 3 и член 7, параграф 1 от настоящата директива или членове 6 и 7 от Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (9); | б) | тя сравнява стоки или услуги задоволяващи еднакви потребности или с еднакво предназначение; | в) | тя обективно сравнява една или повече веществени, относими, проверими и представителни характеристики на тези стоки и услуги, които могат да включват и цена; | г) | тя не поставя под съмнение или опетнява търговски марки, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки, услуги, дейности или обстоятелства на даден конкурент; | д) | за продукти с обозначение за произход, тя се отнася във всеки случай до продукти със същото обозначение; | е) | тя не се възползва нелоялно от доброто име в обществото на търговска марка, търговско наименование или други отличителни знаци на даден конкурент или от обозначението за произход на конкурентни продукти; | ж) | тя не представя стоки или услуги като имитации или копия на стоки или услуги, носещи запазена търговска марка или търговско наименование; | з) | тя не създава объркване сред търговците, между рекламодателя и конкурент, или между търговски марки на рекламодателя, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки или услуги на рекламодателя и тези на конкурента. | | | 4. | Член 4, параграф 1 се заменя от следния текст: „1. | Държавите-членки осигуряват достатъчни и ефективни средства за борба със заблуждаващата реклама с оглед постигане на съответствие с разпоредбите за сравнителна реклама в интерес на търговците и конкурентите. Такива средства включват правни разпоредби, съгласно които лица или организации, които по силата на вътрешното законодателство притежават правен интерес от борбата със заблуждаващата реклама или регулиращи сравнителна реклама, могат: a) | да предявяват съдебни искове срещу такава реклама; или | б) | да сезират административния орган, който е компетентен да разглежда жалби или да възбужда съдебно производство,. за наличието на такава реклама. | Всяка държава-членка решава кои от тези средства за защита да предостави и дали да даде възможност на съда или административните органи да изискват предварително изчерпване на другите установени средства за разглеждане на жалби, включително предвидените по член 5. Всяка държава-членка решава: a) | дали тези правни средства за защита могат да бъдат използвани поотделно или в съвкупност срещу множество търговци от същия икономически отрасъл; и | б) | дали тези правни средства за защита могат да бъдат насочени срещу субект на кодекс за поведение, когато съответния кодекс насърчава неспазване на правни изисквания.“; | | | 5. | Член 7, параграф 1 се заменя от следния текст: „1. | Настоящата директива не създава пречка за запазване или приемане от държавите-членки на разпоредби с оглед осигуряване на по-разширена защита за търговци и конкуренти във връзка със заблуждаващата реклама.“ | | Член 15 Изменения на Директиви 97/7/EО и 2002/65/EО 1. | Член 9 от Директива 97/7/EО се заменя от следният член: „Член 9 Доставяне на непоръчани стоки по домовете Като отчитат забраната на практики за доставяне на непоръчани стоки по домовете, определена в Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (10); държавите-членки вземат мерки, необходими за освобождаване на потребителя от всякаква насрещна престация, в случай на непоръчана доставка, като мълчанието не съставлява съгласие. | 2. | Член 9 от Директива 2002/65/EО се заменя от следния: „Член 9 Като отчитат забраната на практики за доставяне на непоръчани стоки по домовете, определена в Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (11), и без да се засягат разпоредбите от вътрешното законодателството на държавите-членки за мълчаливото подновяване на продажби от разстояние, когато такива разпоредби разрешават мълчаливото подновяване, държавите-членки вземат мерки за освобождаване на потребителя от всякаква насрещна престация, като мълчанието не съставлява съгласие. | Член 16 Изменения на Директива 98/27/EО и Регламент (EО) № 2006/2004 1. | В приложението към Директива 98/27/EО, т. 1 се заменя от следния текст: „1. | Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (ОВ L 149,11.6.2005 г., стр. 22).“ | | 2. | В приложението към Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за изпълнението на закона за защита на потребителите (Регламент за сътрудничество в защитата на потребителите) (12) се добавя следната точка: „16. | Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).“ | | Член 21 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 11 май 2005 година. За Европейския парламент Председател J. P. BORRELL FONTELLES За Съвета Председател N. SCHMIT (1) ОВ C 108, 30.4.2004 г., стр. 81. (2) Становище на Европейския парламент от 20 април 2004 г. (ОВ C 104 E, 30.4.2004 г., стр. 260), Обща позиция на Съвета от 15 ноември 2004 г. (ОВ C 38 E, 15.2.2005 г., стр. 1), Позиция на Европейския парламент от 24 февруари 2005 г. (все още непубликувана в Официале вестник) и Решение на Съвета от 12 април 2005 г. (3) ОВ L 250, 19.9.1984 г., стр. 17. Директива, изменена с Директива 97/55/EО на Европейския парламент и Съвета (ОВ L 290, 23.10.1997 г., стр. 18). (4) ОВ L 144, 4.6.1997 г., стр. 19. Директива, изменена с Директива 2002/65/EО (ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16). (5) ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 51. Директива, последно изменена с Директива 2002/65/EО. (6) ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16. (7) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37. (8) ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12. (9) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.“; (10) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.“ (11) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.“. (12) ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1. ПРИЛОЖЕНИЕ I ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ, КОИТО СЕ СЧИТАТ ЗА НЕЛОЯЛНИ ПРИ ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА Заблуждаващи търговски практики 1. | Твърдение за присъединяване като страна по кодекс за поведение, когато търговецът не е такава. | 2. | Представяне на знак за доверие, знак за качество или техен еквивалент, без да е получено необходимото разрешение. | 3. | Твърдение че кодексът за поведение е утвърден от обществен или друг орган, което е неистинско. | 4. | Твърдение, че търговец (включително неговите търговски практики) или продукт е одобрен, утвърден или разрешен от обществен или друг орган, което е неистинско или предявяване на такова твърдение, без да отговаря на условията за одобрение, утвърждаване или разрешение. | 5. | Отправяне на оферта за продажба на продукти на дадена цена, без наличие на никакво разумно основание, от страна на търговеца да вярва, че няма да е способен да предложи и достави или да осигури друг търговец да достави въпросните или равностойни продукти на същата цена, за период и в количества, които са разумни с оглед естеството на продукта, мащаба на рекламата и предложената цена (примамваща реклама). | 6. | Отправяне на оферта за продажба на продукти на определена цена и след това: a) | отказ да покаже рекламираното изделие на потребителите; или | б) | отказ да приеме поръчки за него или да го достави в разумен срок; или | в) | показване на дефектен образец на изделието, | с цел да се наложи на пазара различен продукт (примамване и подмяна). | 7. | Невярно твърдение, че продуктът ще бъде наличен само за ограничен период от време, или ще бъде наличен при определени условия само за ограничен период от време, с цел да се предизвика незабавно решение и да се лишат потребителите от достатъчна възможност или време да направят избор на база осведоменост. | 8. | Обещание за осигуряване на сервизно обслужване на потребители, с които търговецът е общувал преди сделката, на език който не е официален език на държавата-членка, където е седалището на търговеца, и след това извършване на такова обслужване само на друг език, без ясно да се посочи това на потребителя, преди потребителят да извърши сделката. | 9. | Заявяване или създаване на впечатление по друг начин, че един продукт може да се продава законно, когато това не е така. | 10. | Представяне на права, произтичащи за потребителите от закона, като отличителна черта на предложението на търговеца. | 11. | Използване на редакционен материал в медиите за реклама на продукт, за чиято реклама търговецът е платил, без да пояснява това в съдържанието, или чрез образи или звуци, ясно разпознаваеми от потребителя (позоваваща се). Това е без да се засягат разпоредбите на Директива 89/552/ЕИО на Съвета (1). | 12. | Твърдение със съществени неточности относно естеството и степента на риска за личната сигурност на потребителя или неговото семейство, ако потребителят не закупи продукта. | 13. | Рекламиране на продукт, сходен с продукт произведен от конкретен производител, по начин, по който умишлено въвежда в заблуждение потребителя, като го подтиква да вярва, че продуктът е произведен от същия производител, когато това не е така. | 14. | Създаване, използване или реклама на пирамидална схема, в която вниманието на потребителя е насочено върху възможността да получи плащане, което ще дойде от привличането на други потребители в схемата, вместо от продажбата или употребата на продукти. | 15. | Твърдение, че търговецът има намерение да прекрати търговската си дейност или да се премести в друг търговски обект, когато това не е така. | 16. | Твърдение, че продуктите са в състояние да подпомогнат за спечелване при игри на късмета. | 17. | Невярно твърдение, че един продукт е може да лекува болести, нарушени функции или вродени дефекти. | 18. | Подаване на съществено неточна информация относно пазарни условия, или информация за възможността да бъде намерен продукта, с цел да склони потребителя да придобие продукта при по-малко благоприятни условия от нормалните за пазара. | 19. | Твърдение за търговска практика, при която се предлага конкурс или промоционални награди, без последващо връчване на описаните награди или разумен техен еквивалент. | 20. | Описване на продукт като „даром“, „безплатен“, „без наложен платеж“ или подобни, ако потребителят трябва да плати допълнително освен неизбежната цена за участие в търговската практика (обичайната цена за закупуването) и за получаването или доставянето на изделието. | 21. | Прилагане на фактура към маркетингов материал или на друг подобен документ за дължима престация, който създава у потребителя впечатление за вече поръчан продукт, когато това не е така. | 22. | Отправяне на невярно твърдение или създаване на впечатление, че търговецът не действа за цели касаещи неговото занятие, работа, занаят или професия, или невярно представяне на себе си като потребител. | 23. | Създаване на невярно впечатление, че сервизно обслужване на продукта е налично в държава-членка, различна от тази в която продаден продукта. | Агресивни търговски практики 24. | Създаване на впечатление, че потребителят не може да напусне помещенията, докато не се направи договор. | 25. | Извършване на частни посещения в дома на потребителя, пренебрегвайки молбата на потребителят да напусне или да не се връща, освен при обстоятелства и в степен, предвидени от националното законодателство, с оглед изпълнение на договорно задължение. | 26. | Извършване на упорито и нежелано увещаване по телефон, факс, електронна поща или други дистанционни медии, освен при обстоятелства и в степен, предвидени от националното законодателство, с оглед изпълнение на договорно задължение. Това е без да се засягат разпоредбите на член 10 от Директива 97/7/EО и Директиви 95/46/EО (2) и 2002/58/EО. | 27. | Изискване от потребител, който претендира изплащане на застрахователна полица, да представи документи, които не биха могли разумно да се считат за уместни, като например дали претенцията е действителна, или систематична липса на отговори на кореспонденция, отнасяща се до това, с цел да разубеди потребителя от упражняване на неговите договорни права. | 28. | Включване в реклама на директно увещаване на деца да закупят рекламираните продукти или убеждаване на техните родители или други възрастни да закупят рекламираните продукти за тях. Тази разпоредба не противоречи на член 16 от Директива 89/552/ЕИО за разпространение на телевизионни предавания. | 29. | Настояване за незабавно или разсрочено във времето плащане на продукти, или връщане или съхранение на продукти, доставени от търговеца, но не поръчани от потребителя, освен когато продуктът е заместител, доставен в съответствие с член 7, параграф 3 от Директива 97/7/EО (изпращане на непоръчани стоки по домовете). | 30. | Изрично уведомяване на потребителя, че ако не купи продукта или услугата, ще бъде застрашена работата или прехраната на търговеца. | 31. | Създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели, или при извършване на конкретно действие ще спечели награда или друга еквивалентна облага, когато всъщност: — | няма награда или друга еквивалентна облага, | — | или извършването на каквото и да е действие във връзка с предявяване на претенция за наградата или друга еквивалентна облага, е повод за заплащане на пари от потребителя. | | (1) Директива 89/552/EИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. за координиране на някои разпоредби, определени чрез правно, регулативно или административно действие в държави-членки относно упражняване на дейности по разпространение на телевизионни предавания (ОВ L 298, 17.10.1989 г., стр. 23). Директива, изменена с Директива 97/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от (ОВ L 202, 30.7.1997 г., стр. 60). (2) Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на личността във връзка с обработката на лични данни и свободното движение на такива данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31). Директива, изменена с Регламент (EО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1). ПРИЛОЖЕНИЕ II ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ОБЩНОСТТА, ВЪВЕЖДАЩО ПРАВИЛА ЗА РЕКЛАМАТА И ТЪРГОВСКИТЕ СЪОБЩЕНИЯ Членове 4 и 5 от Директива 97/7/EО Член 3 от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно групови туристически пътувания, групови туристически ваканции и групови туристически обиколки (1) Член 3, параграф 3 от Директива 94/47/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 1994 г. относно защитата на купувачите с оглед на определени аспекти на договорите за придобиване частично право на ползване на недвижим имот за определен период (2) Член 3, параграф 4 от Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на продуктите, предлагани на потребителите (3) Членове 86—100 от Директива 2001/83/EО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекс на Общността във връзка с лекарствените продукти за хуманна употреба (4) Членове 5 и 6 от Директива 2000/31/EО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и в частност на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (5) Член 1, буква г) от Директива 98/7/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. за изменение и допълнение на Директива 87/102/ЕИО за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, отнасящи се до потребителския кредит (6) Членове 3 и 4 от Директива 2002/65/EО Член 1, параграф 9 от Директива 2001/107/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 януари 2002, изменяща Директива 85/611/ЕИО на Съвета, за съгласуване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно дружествата за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа, (ПКИПЦК) с оглед регулиране дейността на дружества и опростени проспекти (7) Членове 12 и 13 от Директива 2002/92/EО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. за застрахователното посредничество (8) Член 36 от Директива 2002/83/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (9) Член 19 от Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за пазарите на финансови инструменти (10) Членове 31—43 от Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. за съгласуване на законовите, подзаконовите и административни разпоредби относно прякото застраховане, различно от животозастраховането (11) (Трета директива за застраховки, различни от животозастраховане) Членове 5, 7 и 8 от Директива 2003/71/EО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно предстоящо публикуване на проспекта при публично предлагане на ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване (12) (1) ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 59. (2) ОВ L 280, 29.10.1994 г., стр. 83. (3) ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27. (4) ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67. Директива, последно изменена с Директива 2004/27/EО (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 34). (5) ОВ 178, 17.7.2000 г., стр. 1. (6) ОВ 101, 1.4.1998 г., стр. 17. (7) ОВ 41, 13.2.2002 г., стр. 20. (8) ОВ L 9, 15.1.2003 г., стр. 3. (9) ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2004/66/EО на Съвета (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35). (10) ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1. (11) ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2002/87/EО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1). (12) ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64.
whereas
(3) Законите на държавите-членки отнасящи се до нелоялни търговски практики показват различия, които могат да създадат значителни пречки в областта на конкуренцията гладкото функциониране на вътрешния пазар. В областта на рекламата Директива 84/450/ЕИО на Съвета от 10 септември 1984 г. относно заблуждаваща и сравнителна реклама (3) установява минимални критерии за хармонизиране на законодателството за заблуждаваща реклама, но не препятства държавите-членки да запазят в сила или приемат мерки, които осигуряват по-висока степен на защита за потребителите. В резултат, разпоредбите на държавите-членки уреждащи заблуждаващата реклама се различават значително.
- = -
(6) Следователно настоящата директива сближава законодателствата на държавите-членки относно нелоялните търговски практики, включително нелоялната реклама, които пряко нарушават икономическите интереси на потребителите и в тази връзка непряко нарушават и икономическите интереси на конкурентите действащи законосъобразно. Следвайки принципа на пропорционалността, тази директива защитава потребителите от последиците на такива нелоялни търговски практики, които са съществени, но отчита, че в някои случаи въздействието върху потребителите може да бъде и незначително. Тази директива не засяга и не обхваща националните законодателства за нелоялни търговски практики, които увреждат само икономическите интереси на конкурентите, или които са свързани със сделките между търговци; отчитайки напълно принципа на субсидиарност, държавите-членки ще продължат да регулират такива практики по свое усмотрение, в съответствие с правото на Общността. Също така настоящата директива не обхваща, нито засяга разпоредбите на Директива 84/450/ЕИО относно реклама, която въвежда в заблуждение търговците, но не заблуждава потребителите, и относно сравнителната реклама. Нещо повече, настоящата директива не засяга приетите рекламни и маркетингови практики, като например, пускане на пазара на продукт отговарящ на законовите изисквания, разграничаване на търговски марки или предлагане на поощрителни мерки, които въздействат на потребителските възприятия за продуктите законосъобразно и влияят върху тяхното поведение, без да накърняват способността на потребителя да вземе решение по собствено усмотрение.
- = -
(10) Необходимо е да се гарантира приемственост между настоящата директива и съществуващото законодателството на Общността, особено там където подробни разпоредби за нелоялни търговски практики се прилагат спрямо определени отрасли. Следователно настоящата директива изменя Директива 84/450/ЕИО, Директива 97/7/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защита на потребителя по отношение на договорите от разстояние (4), Директива 98/27/EО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно съдебни разпореждания във връзка със защитата на интересите на потребителите (5) и Директива 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги (6). Настоящата директива съответно се прилага само дотолкова, доколкото няма специфични законодателни разпоредби в Общностното право, регулиращи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, като например, информационни изисквания и правила за начина за предоставяне на информацията на потребителя. Тя осигурява защита за потребителите там, където няма специфично секторно законодателство на равнище Общността и забранява на търговците да създават невярна представа за естеството на стоките. Това е особено важно за сложните продукти с висок риск за потребителите, например, някои финансови услуги. Настоящата директива допълва достиженията на правото на Общността, приложимо към търговски практики увреждащи икономическите интереси на потребителите.
- = -
(14) Желателно е заблуждаващите търговски практики да обхващат онези практики, включително заблуждаваща реклама, които чрез заблуждаващи действия не позволяват на потребителя да направи информиран и следователно ефективен избор. В съответствие със законодателствата и практиките на държавите-членки относно заблуждаващата реклама настоящата директива класифицира заблуждаващите практики като заблуждаващи действия и бездействия. По отношение на бездействието, тази директива въвежда ограничен брой ключови елементи от информация, от която се нуждае потребителя, за да вземе решение за покупка на база информираност. Не е необходимо тази информация да се разпространява във всички реклами, а само когато търговецът прави предложение за продажба, което предложение е понятие — ясно определено в директивата. Цялостният подход за хармонизиране, възприет в тази директива, не изключва възможността държавите-членки да уредят в националното си законодателство основни характеристики на отделни стоки като например, вещи с колекционерска стойност, електрически стоки, неспоменаването на които би било съществен пропуск при отправяне на предложението за покупка. Тази директива няма за цел да ограничи правото на избор на потребителя чрез налагане на забрана върху промоцията на стоки, които приличат на други стоки, освен ако тази прилика обърква потребителите, относно търговския произход на стоката и следователно въвежда в заблуждение. Тази директива не трябва да противоречи на съществуващото законодателство на Общността, което изрично разрешава на държавите-членки да избират между няколко регулаторни подхода за защита на потребителите в областта на търговските практики. По-точно, настоящата директива не трябва да противоречи на член 13, параграф 3 от Директива 2002/58/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личността в сферата на електронните комуникации (7).
- = -
(18) Целесъобразно е да се защитят всички потребители от нелоялни търговски практики; въпреки това след влизането в сила на Директива 84/450/ЕИО Съдът на Европейските общности намира за необходимо при вземане на решения по дела за реклама да проучва въздействието типичния национален потребител. Съобразно принципа на пропорционалност и с оглед ефективното прилагане на защитните мерки, съдържащи се в нея, настоящата директива приема като база за сравнение средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, както се тълкуват от Съда на Европейските общности, но също така съдържа разпоредби, които имат за цел да предотвратят злоупотребата с потребители, чиито качества ги правят особено уязвими към нелоялни търговски практики. Когато една търговска практика е насочена към точно определена група потребители, например деца, е желателно влиянието на търговската практика да се оцени с оглед на средния представител на тази група. Следователно е подходящо в списъка на практики, които са нелоялни при всички обстоятелства, да се включи разпоредба, която без да налага изрична забрана върху реклама, ориентирана към децата, да ги защитава от пряко убеждаване за покупка. Тестът за средния потребител не е статистически тест. Националните съдилища и властите ще трябва да използват своята собствена преценка за отсъждане на решения, като вземат предвид съдебната практика на Съда на Европейските общности, основана върху прецеденти, за да определят типичната реакция на средния потребител в конкретен случай.
- = -
|